През втората половина на XIX – началото на XX век, момците и девойките можели да встъпват в брак след 16-17 годишна възраст. Докато горната граница била различна. Девойка, която не се омъжила до 22-23 години губила възможност за сполучлив брак. За момците тази възраст била 25-28 и зависела от професията, която упражнявали. През 60-70 години бракове се сключват между 20-24 години.
Искането на съгласие за брак е известно под названия като: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванинье и др., но още по-често искането на момата се отбелязва с названието на лицата, които са натоварени да изпълнят това задължение: сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н.
Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата (сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа и през пости) и в дома на момата.
Държи се посещението да остане в тайна, защото не се знае какъв ще бъде отговорът. Ако семейството на момата е дало съгласието си, на другия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (т. н. малък годеж, наричан още малък главеж, малка углава, сговор, нишан, запив и т.н.).
По правило момъкът не присъства на малкия годеж. Момковия баща носи бъклица с ракия или вино, украсена с цветя, а майката на момъка приготвя нишан. Основните моменти в малкия годеж са: а) размяната на нишана между двете семейства; б) целуването на ръка, с което момата приема предложението за женитба; в) наздравица с ракията на годеника.
Големият годеж (годеж, голям строй, голям главеж, голяма углава, голям нишан) в много отношения напомня малкия, но при него всичко е по-тържествено и по-богато. За ден на годежа се избира някоя неделя или празник. В зависимост от имотното състояние на момковото семейство се приготвя и подходящ подарък за годеницата. Задължителна негова съставка са различните видове монети и метални накити и зелена китка, увита с червен конец.
Най-важен момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното, колко трябва да заплати момковият баща за “бащино право” на момините родители и т.н.
След постигането на договореност свирците започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за “на добър час”. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.
Периодът от годежа до сватбата трае от една седмица или един месец до половин, една, две или три години.
Източник: svatbata.bg